• +359895612046
  • hronist@abv.bg
  • English / Български

ЗА АВТОРИ

Излиза в списъка на рецензираните научни издания , в които се публикуват основни научни резултати , разработени дисертационни теми за придобиване на научни степени доктор и доктор на науките.

 

Авторът(е), самостоятелно насочвайки своята научна статия, приемат и редица задължение: предават на издателството неизключителните права върху използването на научната статия по пътя на нейното възпроизвеждане, използване на научната статия в цял обем или фрагментарно в съчетаване с всякакъв текст, фотографии или рисунки.Приема се становището, че тези статии  могат да бъдат публикувани( издателските номера на списанието) на интернет-сайта на списанието.Авторът(е) носи (ят) отговорност за неправомерно използване в научната статия на обекти с интелектуална собственост, обекти на авторското право, или „ноу-хау”в пълен обем, в съответствие с действащото законодателство на Р.България.

Авторът(е) потвърждава (ат), че насочвайки статията в издателството я публикуват за първи път, като не са  я насочвали преди това в друго списание.

Авторът (е) е съгласен (и) на обработка съгласно ЗЗЛД (закон за защита на личните данни) в сила от 01.01.2002 година (Обн. ДВ, бр.1 от 4 януари 2002 година) на своите персонални лични данни:

фамилия, име, презиме, научно звание, научна степен, длъжност, месторабота, място за обучение, контактна информация, свързана с мястото на работата или обучението, с цел публикуване на представената в списанието научна статия.Авторът(е потвърждава (ат),че насочената в списанието научна статия не съдържа сведения или информация с ограничен достъп и за нейното публикуване не се изисква изрично съгласие от М.О (министерството на отбраната), на други министерства или ведомства.

Авторът(е)на научната статия е запознат(и) и е съгласен (и) със следните условия:

– авторските права върху научната статия принадлежат на автора( е) на това печатно произведение;

– авторските  права върху номер на списанието( като цяло) принадлежат на учредителя на списанието;

– редакцията на списанието има право да предоставя материали от научните статии в Български, Руски и други чуждестранни организации, които обезпечават индексите за научно цитиране;

– редакцията на списанието има право да извършва необходимите уточнения или съкращения;

– възнаграждение (хонорар) за публикуване на статии  не се изплащат, материалите на научните статии, насочени в редакцията на списанието на авторите не се връщат.

При това авторите имат право да използват всички материали в техни следващи публикации, при условие, че бъде извършено коректно цитиране и авторски цитирания  по отношение на публикациите в нашето списание.

  

Пълно текстовите системни версии на списанието могат да бъдат намерени в свободен достъп в balkan-sci-review.com

ПЕРИОДИЧНОСТ

Печатната версия на списанието излиза на всеки 3 месеца и представлява 4 номера в година.

Електронната версия на списанието в пълно текстови режим  се публикува на сайта на списанието.

ПОЛИТИКА ЗА СВОБОДЕН ДОСТЪП

На читателите се предоставя възможност за открит достъп по отношение на пълно текстовите броеве в логиката на излизане на списанието, като се обезпечава по този начин свободен достъп към резултатите от научните изследвания, което от своя страна подпомага за глобалния обмен на знания.

  

Редакцията на списанието потвърждава своята съпричастност към ”Етическите правила, отнасящи се до публикациите в списанията и техните рецензии”.

1.0. ВЪВЕДЕНИЕ

В основата на професията на научния работник стой условието всички членове на това общество да притежават и проявяват „определен кодекс на поведение”, които да определи желателните форми на поведение на научния работник и произтичащите от това задължения по отношение един към друг, а така също и към останалите.Подобен кодекс е призван да обезпечи максимална полезност на науката както по отношение на собственото професионално общество, а така също и по отношение на цялото общество.Постъпателното движение в науката изисква съвместното овладяване на знания, дори тогава, когато се налага човек да се откаже от доминиращите в момента лични преимущества и основания.Съществува разбирането за определена отговорността, която носят редакторите, авторите и рецензентите за да се поддържат високи етически стандарти, отнасящи се до процеса на публикуване на научни статии в специализирани тематични списания.Настоящият документ има за цел да подчертае и акцентува върху най-важните моменти, свързани с подобна отговорност.

2.0. РЕДАКТОРИ (В ТОВА ЧИСЛО ЧЛЕНОВЕ НА РЕДАКЦИОННИ КОЛЕГИИ)
На  редакторите и членовете на  редакционни колегии се възлага изпълнението на следните задължения:
2.1.Да съобщават за постъпването в списанието на ръкопис в границите на няколко дни от момента на неговото получаване до  момента на обезпечаване на квалифицирано, добросъвестно и оперативно рецензиране на последния.
2.2. Обезпечаване на конфиденциалност в процеса на рецензиране не ръкописа, без да се разкриват каквито и да било детайли без изричното съгласие на автора по отношение на избраните рецензенти до момента на приемане на решение, свързано с това ще бъде ли публикуван ръкописа  или ще бъде отхвърлен.
2.3. Приемането на окончателното решение ще бъде ли публикуван даденият ръкопис или ще бъде отхвърлен.
2.4. Да са в състояние да решат въпроса, свързан с приемането на ръкописа за публикуване или за неговия отказ, като за целта приемат под внимание съображения за важността, оригиналността и яснотата на изложения материал, а така също и неговото съответствие на профила на даденото списание.
2.5. Да проявяват уважение към интелектуалната независимост на автора.
2.6. Да информират за всеки появил се или проявяващ се конфликт на интереси, който може да се прояви.В частност и в тези случаи, когато редактор се явява автор на представения ръкопис.В този случай ръкописът следва да се отправи към друг редактор за провеждането на независимо, внимателно рецензиране.
2.7. В никакъв случай да не използват в своите собствени изследвания на работи, отразени в представените, но все още не публикувани статии.
2.8. Да разглеждат възможността да се привличат за рецензиране на специалисти, посочени от самите автори.При което следва да се отчете възможността при подобен избор да се осигури на автора неправилен положителен  резултат(например, ако препоръчаният от автора рецензент се явява негов съавтор в предходни публикации или е бил научен ръководител).Редакторът си запазва правото да назначава по свой избор рецензенти, съобразно получилата се ситуация.
2.9. Да не привличат към рецензиране на тези рецензенти, които авторът изрично не желае, освен в случаите, когато редактора разполага с достатъчно убедителни аргументи в противовес на доводите на автора.
2.10. Да обезпечават конфиденциалност и друга информация, която касае рецензентите.Ако това е необходимо при решаването на въпроса, свързан с привличането на нов рецензент, то той би могъл да бъде информиран за имената на рецензентите преди него.
2.11. Да реагират на всяко едно проявление на некоректно научно поведение по пътя на консултирането с авторите.
2.12. Коректно да се отнасят към жалбите на авторите по повод  отказ от публикуване на представените ръкописи.
2.13. По необходимост да се съобразяват с изискванията за защита на информацията.
3.0. АВТОРИ
Универсално, прието повсеместно определение за авторство отсъства.Авторът като минимум следва да носи отговорност за определена част от изследването си.Честа да си автор на научен труд следва да бъде съизмерима с интелектуалният принос във формулираната концепция и начин за представяне на резултатите; в техния анализ и начина на интерпретиране на крайните изводи.Ако от друга страна отсъстват каквито и да било решения, които с достатъчно основание да бъдат отнесени към резултатите от дейността на конкретното лице, то  не бива да бъде удостояване с честа да бъде назовавано автор.Всички автори следва да приемат върху себе си отговорността пред обществото и научната общност  за съдържанието на своите работи.Между дисциплинарният характер на повечето от изследванията прави този процес още по-труден, като този проблем може да бъде разрешен по пътя на отчитането на индивидуалния принос на всеки един от авторите.
Авторите носят отговорност за изпълнението на следните изисквания:
3.1.Да проявяват честност при събирането и интерпретирането на научните данни и резултати.Редакторите, рецензентите и лицата, решаващи въпросите свързани с публикуването на дадена статия, имат правото да считат, че представената  (и публикувана) издателска работа не съдържа никакви недобросъвестни и/или потенциално лъжливи постановки, а така също и откровено измислени данни, заимствани материали, фалшиви цитати, неточни утвърждения за приетите приоритети, и че отсъства „скрито”, многократно публикуване   на едни и същи данни и некоректното присвояване на авторство.
Авторите не следва да нарушават авторските права на другите автори.В същото време авторите са длъжни:
3.2. Кратко и точно да описват своите изследвания и достатъчно обективно да обсъждат тяхната значимост.
3.3.По убедителен начин да признават по-рано публикувани работи, отнасящи се към темата на представения ръкопис, коректно да насочват към цитиранията, без да изопачават адресатите.
3.4. (а) Да избягват непродиктувано от необходимост раздробяване на своите работи и тяхното представяне в перспектива като няколко отделни ръкописа.Редакторите имат право да отхвърлят представените статии на основание непродиктувано от обстоятелствата раздробяване на основната статия.Да не участват в многократни публикации, когато две или повече статии се публикуват без точно цитиране една на друга, като в същото време се повтарят едни и същи хипотези, и данни, едни и същи пунктове и заключения.
3.5. По възможности да се публикуват няколко работи, отнасящи се към един и същ предмет, в едно и също списание, или в немногочислени няколко списания, за да се обезпечи максимално удобство за читателите.
3.6. Да се информират редакторите за разглежданите  ръкописи с близка тематика Копията на подобни ръкописи могат да бъдат поискани от авторите, за да използват като сведение за текущото състояние на тези ръкописи.
3.7. Да гарантират, че ръкописът е представен за публикуване само в едно списание.Недопустимо е един и същ ръкопис(или ръкописи, описващи едни и същи материали)  да бъдат представени за публикуване в повече от едно списание. журнал.Недопустимо е когато един автор представи ръкопис в едно списание, а по същото време неговият съавтор изпраща статия с идентично съдържание в друго списание.
3.8. Да проследят няма ли в представените ръкописи персонална критика от други учени.Като цяло критиката на работата на други учени може да се счита и за оправдана.Научната статия не следва да съдържа каквито и да е клеветнически, опозоряващи някого или някои аналогови материали.
3.9. Авторът е длъжен да отрази приносът на всички тези сътрудници, които са взели участие в работата.Участници, които са внесли значителен принос в изпълнението на даденото изследване, следва да станат съавтори. Автор, който е посочен в ръкописа като лице, с което следва да се извършва кореспонденция е длъжен да удостовери това обстоятелство,че всички лица, поименно представени като съавтори са съгласни ръкописа да се представи в редакцията за публикуване.Този автор подписва всички тези документи, засягащи авторското право , от името на всички автори на дадената работа.
3.10. Да указват в ръкописа всички източници на финансиране на дадената работа, а така също да заявят за възможни конфликти на интереси.
3.11. Ясно и конкретно да посочва в ръкописите на всички необичайни опасности, съпроводени с използваните химикали или оборудване, които са намерили място в описаните в статията експерименти.
3.12. В тези случай, когато публикуваното изследване е включвало провеждането на експерименти с животни или хора, е необходимо да се включат в раздела на ръкописа „Методи за експериментиране”, указания за това,че всички тези експерименти са проведени в съответствие с действащите в даденото научно учреждение правила и закони, и че съответния комитет(и) изрично е одобрил провеждането на дадените експерименти.Необходимо е така също изрично да се посочи, че при провежданите експерименти с хора е получено съответното разрешение

от изпитваните.
3.13. Да не предлагат рецензенти или съвместно работещи с авторите лица, за да се избегне получаването на пристрастни, положителни оценки.

4.0. РЕЦЕНЗЕНТИ
Рецензентите носят отговорност за изпълнение на следните задължения:
4.1. Да разглеждат своята работа върху ръкописа като конфиденциална по характер.В тези случай, когато рецензента се консултира със свои колеги по повод на рецензирана статия, то той е длъжен да информира за това си действие редактора.
4.2. Да върне или унищожи ръкопис, като информира редактора за това, че рецензентът счита себе си за недостатъчно квалифициран и не е в състояние да рецензира ръкописа в пределите на определеното за това време.
4.3. Да формулира и изнесе обективно съждение по повод на рецензираният ръкопис в пределите на определеното за това време.Рецензентът не следва да произнася в своята рецензия на каквито да е било критически забележки от частен характер.
4.4. Да върне на редактора ръкописа без отзив при наличието на конфликт на интереси.В частност рецензента не е длъжен да рецензира ръкопис на автори и ли съавтори, с които то се намира в тесни лични или професионални отношения.Ако възникнат обосновани съмнения в това, то следва да се отчете факта, че подобни отношения могат да повлияят върху заключението от рецензента.
4.5.Да обяснят своето съждение по повод рецензирания ръкопис като подкрепят своето съждение така, че редакторите и авторите да бъдат в състояние да разберат на какво основание и с какви аргументи е дадена оценка на статията.
4.6. Да информират редактора за всяко открито сходство между разглеждания ръкопис и публикувана вече или разглеждана в друго списание статия.
4.7. Да обезпечи конфиденциалност на всички непубликувани данни, тяхната интерпретация или друга информация, съдържаща се в статията, като не използва сведения , съдържащи се в рецензираната и все още не публикувана статия в свои бъдещи изследвания.
4.8. В границите на своята осведоменост да постави в известност редактора, по повод на факта, че в разглеждания ръкопис се съдържат по убедителен начин заимствани материали или фалшифицирани данни.
4.9. Да не оставя за себе си копия, като не копира рецензираните ръкописи във всяка една възможна форма, за да се избегне по този начин нарушаването на изискванията на документите, регулиращи авторските права.
4.10. Да съобщава за всички случаи на конфликт на интереси, които могат да възникнат.
5. ПРИМЕРИ НА НЕДОПУСТИМО ПОВЕДЕНИЕ В НАУКАТА ИЛИ НАРУШАВАНЕ НА ЕТИЧНИТЕ НОРМИ
По долу са приведени примери за недопустима поведение при публикуването на научни материали.Това кратко изреждане не се явява изчерпателно.
– Лъжа: представяне на изфабрикувани резултати или произволно изменение на данни.
– Дублиране на представените ръкописи: представяне на един и същ ръкопис в две различни списания до този момент, когато бъде взето окончателно решение  за публикуване от редактора на това списание, което първо получава представения ръкопис.
– Едновременно представяне на две статии с много близко съдържание, без необходимото взаимно цитиране.
– Дублиране на публикации: публикация на една и съща статия в началото в едно списание, а след това публикация, а след това още веднъж в друго списание без необходимите за това цитирания .
– Неадекватно цитиране: неточно цитиране на сходни разработки на други автори.
– Плагиат: представяне на чужда разработка като своя.
– Само заимстване: повторна публикация на свой собствен материал, който е публикуван по-рано в друг литературен източник, без да се извърши цитиране на  по-ранната публикация.
В този случай, когато бъдат цитирани факти за подобно неправилно поведение, редакторите могат да наложат санкции на автора на съответния ръкопис.Тези санкции могат да бъдат в диапазона от незабавен отказ за публикуване, свързани с нарушаването на етичните правила, или строго предупреждение за съдбата на бъдещите статии на автора до забрана за публикуване за определен период от време.Редакторите могат да обърнат внимание на редакторите на сходни по тематика списания за фактите, свързани с нарушаването на етичните норми, имената на нарушителите и взетите мерки за спиране на подобна практика.Всяка кореспонденция, която се отнася до този или подобни случай на етичните правила се съхранява за 10 години.

(Взето от: Журнал аналитической химии. 2007. Т. 62, № 4. С. 441-444.)

 

 

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБЛЮДАВАНЕТО НА РЕДАКЦИОННАТА ЕТИКА
• Редакторите следва да се отчитат, като са длъжни да вземат върху себе си отговорността за всичкото това, което те публикуват.
• Редакторите са длъжни да се произнесат справедливо и безпристрастно .Да бъдат независими от икономически интереси, като обезпечават справедлив и обективен процес на рецензиране.
• Редакторите следва да приемат и спазват редакционна политика, която поощрява максимална прозрачност и пълна, честа отчетност.
• Редакторите са длъжни да съхраняват цял оста на публикуваните записи, като едновременно с това могат да отправят откази на некоректните автори.
• Редакторите са длъжни критически да оценяват етическите норми на поведение на изследванията, свързани хора и животни.
• Рецензентите и авторите са длъжни да бъдат информирани какво се очаква от тях.
• Редакторите са длъжни да провеждат съответната политика, в частност да регулират редакционните конфликти на интереси.

 (Responsible research publication: international standards for editors. A position statement developed at the 2nd World Conference on Research Integrity, Singapore, July 22-24, 2010)

 

Attachments